Становище на Съюза на пивоварите до Парламентарната комисия по бюджет и финанси

ДО:
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

С КОПИЕ ДО:
г-н СИМЕОН ДЯНКОВ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 

Съюзът на пивоварите в Р България (СПБ) е представителната организация на производителите на бира, малц и хмел в страната.Членове на сдружението са:„Болярка ВТ” АД; „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво” АД, представляващи 95% от пазара на бира и производителите на суровини „Малц” АД, „Булмалц” АД, „Булхопс” ООД. Единни в решенията си и високо организирани в лицето на СПБ, бирените компании са градивни и коректни участници в диалога с държавните институции. Проактивният прозрачен подход в тези отношения се базира на отговорното им поведение като производители, данъкоплатци и корпоративни граждани. (Приложение 1 -Резюме за индустрията).  

СПБ приветства и подкрепя мерките на правителството за завишен контрол и изваждане на светло на сивия сектор в производството на алкохолни напитки. Израз на отговорно отношение е и предложението ни до 40-то Народно събрание от 18.09.2008 г. с разписани мерки за контрол върху производството на бира.
В конкретния случай се обръщаме към Вас и Вашите колеги с голяма загриженост и безпокойство по повод предложението на група народни представители да бъде увеличена сега прилаганата акцизна ставка върху бирата от 1,50 лв на хектолитър (hl) на градус Плато на 2,20 лв/hl по градус Плато.
С настоящето писмо изразяваме единодушното мнение на членове на Съюза на пивоварите, че всяко увеличение на акциза върху пивото в условията на икономическа криза и 10% спад на производството на бира през тази година, ще доведе до редица негативни последици. Те ще се отразят не само върху бранша, но и върху размера на приходите към бюджета от ДДС, акциз, социални осигуровки и данъци на физическите лица, корпоративни данъци и др. постъпления от икономическата дейност на пивоварната промишленост.
Последните четири години на ниво Европейска комисия (ЕК) и Европейски парламент (ЕП) продължава дебата за евентуално завишаване на минималните нива на акцизните ставки върху алкохолните напитки (Директива 92/84/ЕИО)*1. До момента членовете на ЕП отхвърлят всички предложения, вкл. и последното от м. юли 2007 г. за 4,5% увеличение на акциза върху всички алкохолни напитки.

В тези предложения на европейските институции, за новите 9 страни-членки на ЕС се предвиждат периоди на дерогация, за да не се влоши пазарната среда (Приложение 2). Вниманието е съсредоточено върху целта на акцизния данък, който се прилага върху стоки с потенциално вредно въздействие върху общественото здраве. Пивото е продукт с най-ниско алкохолно съдържание от категорията алкохолни напитки. Тенденцията в ЕС е да се поощряват всички политики, които намаляват вредата от злоупотребата с алкохол.
Отчитайки неблагоприятните последствия от продължаващата икономическа криза, свиването и спецификите на българския пазар на бира, както и направения ad hoc анализ, представяме предварителна оценка на въздействието от предлаганото завишаване на акциза върху пивото с 46,6%.:

Работна заетост и социален ефект:

• Пивоварните дружества в страната много силно се различават по мащабите и възможностите на своята инвестиционна, пазарна и социална политика. През 2005 г. в следствие нарастване на акциза на пиво с 42%, конкурентоспособността на част от фирмите в пивоварната индустрия беше силно повлияна. В резултат бяха закрити три от съществуващите пивоварни заводи и бяха освободени около 800 работници и служители.
• Ако есктраполираме ефекта от 2005 г., и наслагванията от икономическата криза, евентуалното покачване на акциза ще провокира свиване на пивопроизводството и затваряне на мощности или преместване в съседни държави. Очакваните съкращения се оценяват на около 30% от пряко заетите в пивоварните, като социалният ефект ще е най-силен в райони с традиционно висок процент на безработица.
• Генерираната заетост в свързаните с пивоварната индустрия сектори е около 45 500 души, които реализират добавена стойност от около 161 млн евро. Спадът в производството на бира ще повлияе негативно и на този показател. Част от работещите в свързаните сектори също ще бъдат освободени – близо 11 500 човека. (Източник: Ърнст енд Янг, „Приносът на бирената индустрия към Европейската икономика”/ The contribution made by Beer to the European Economy”, Report 2009, Ernst&Young www.brewersofeurope.org )

Ефекти за фиска (за сравнение се използва 2008 г.)

• Стойността на акциза върху бирата се включва в крайната цена на продукта. В случай на увеличаване на акцизната ставка за 2010 г. прогнозата е за 20-25% спад на продажбите и респективно производството, тъй като в момента пазарът на бира е силно стагниран.
• При липсата на оценка е възможно увеличената потребителска цена да се отрази дори шоково на пазара на пиво. Поради тази причина ефектът от вдигането на акциза е със съмнителен резултат за бюджета.
• Като последица ще намалеят приходите от ДДС, данък общ доход, осигуровки на работещите в бранша, данък печалба не само в сектора, но и от свързаните с пивопроизводството селско стопанство, търговия, логистика, услуги, маркетинг, туризъм и т.н. При този ефект на доминото не могат да се изчислят последствията за бюджета.
• Поради по-високата цена на пиво в страната в сравнение с ценовите равнища на бирата в съседните държави, ще се провокира незаконно движение на пиво и нерегламентираното му внасяне от физически лица. Към момента това е факт в Скандинавските страни, Полша и Унгария (от Германия) и пр. При тази трансгранична търговия продажбите, респективно производството в страната още повече ще намалеят. Приходите към бюджета реално ще станат по-малки, отколкото са в момента. Ще намалеят приходите от ДДС, акциз, социални осигуровки и данъци на физическите лица, корпоративни данъци и др. приходи.

Инвестиционна среда и конкурентоспособност:

• Пивоварните предприятия поддържат високо ниво на инвестиции. Приключилият процес на корпоративно бюджетиране за 2010 г. и непредвидените намалени приходи от продажби ще се отразят върху кредитното обслужване на направените инвестиции, които за последните три години са около 250 млн лева.
• Вдигането на акцизната ставка ще замрази инвестиционния процес и ще влоши доверието на бизнеса в способността на институциите да поддържат предвидима и устойчива бизнес-среда. Загубата на инвестиционен потенциал е пряко свързана с конкурентоспособността на българската пивоварна индустрия в развития пазар на ЕС.
• Годишно на пивоварната индустрия в страната са необходими около 150 000 тона пивоварен ечемик и 120 т. хмел местно производство. За 2008 г. пивоварните компании са вложили 29 млн евро в селскостопанския сектор. Намаляването на производството от непланираното увеличение на акциза и неизкупуването на част от реколтата ще доведе до допълнителни загуби за земеделските стопани.
• Липсата на прозрачност, предварителна дискусия с пивоварната индустрия и неочакваното предлагане на подобна мярка между първо и четене на законопроекта за ЗИД на ЗАДС, създава напрежение и несигурност в пивоварните компании и свързаните със сектора производители на суровини. Добрите европейски парламентарни и управленски практики, както и Законът за нормативните актове, предлагат различен подход, което ни мотивира да настояваме подобни драстични промени да не се предприемат без задълбочено проучване и оценка на ефектите.

С оглед намирането на балансирано решение и спазването на добрите европейски практики предлагаме:

1. Дискусия и диалог между заинтересованите страни и институции по акцизното законодателство.
2. Да се възложи на независима агенция проучване на пазара с цел изготвяне на Оценка за въздействие върху пазара при евентуална промяна на акцизните ставки върху алкохолните напитки. Съюзът на пивоварите изразява готовност да поеме разходите по проучването.

Уверени сме, че предлаганият подход на прозрачност и сътрудничество при взимането на решения в най-голяма степен ще защити интересите на фиска, конкурентоспособността на българския бизнес и обществения интерес.

С уважение,