| |
| През ХVІІІ в. се появява пивоварно-техническата литература, която до средата на ХІХ в. се обогатява с все по-нови публикации и трудове от областта на пивоварната технология, оборудване, химическа и микробиологически науки. По същото време се откриват специални пивоварна станции, както и изследователски институти и лаборатории. Така се подготвя изграждането на съвременната пивоварна индустрия като най-модерния подотрасъл в хранителната и питейната промишленост. |
| |
Развитие на пивоварната промишленост след 1944 г. |
| |
На 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на ДИО (Държавно индустриално обединение) “Хранителна индустрия”. По-късно през 1952 г. преминават към ДСП (Държавно стопанско предприятие) “Винпром”. Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие (ОДСП) “Българско пиво” на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение (ДСО) и накрая – в Стопанско обединение (СО). Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша.
Слага се началото на обновление и създаване потенциал на пивоварната промишленост, изразен най-вече в увеличаване производството на пиво чрез пуск на нови пивоварни предприятия в Лом, Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград. Предприятията за производство на малц са в гр. Елин Пелин и Чирпан. Активните дейности за реконструкция, модернизация и разширение на съществуващите пивоварни в Пловдив, Шумен, Велико Търново, Стара Загора дават мощен тласък на пивоварната промишленост в периода след 1965 г.
Създават се и нови предприятия за бутилиране на пиво и се развива асортиментната структура на пивото. Появява се стабилизираното пиво; предприема се обновление в разфасовката и дизайна на опаковките; възникват нови комуникационни връзки с пазара.
През петдесетте години на миналия век се поставя началото на пивоварната наука в България – откриват се самостоятелни ведомствени научни звена: Висш институт по хранително-вкусова промишленост (1953г.) – Пловдив, и секция “Технология на пивото” (1956 г.) към Националния институт по винарска и пивоварна промишленост – София. До 1975 г. в пивоварната промишленост се създават сериозни производствени мощности. Следва етап на модернизиране на технологичния процес и непрекъснато повишаване качеството на пивото като най-важен фактор за развитието на пазара.
Всички тези сериозни променипоказват съвременния за периода ръст на българската пивоварна индустрия, укрепват и разширяват авторитета й в страната и в Европа, подготвят успешното й поведение през последващите години на преструктуриране в условията на нова икономическа среда. |
| |
Преструктуриране на пивоварната индустрия 1991 - 2005 г. |
| |
Преструктурирането на икономиката на Република България, в това число и на българската пивоварна промишленост, бележи своето начало с настъпилите политически събития през ноември 1989 г. и последвалата реформа във всички сфери на обществения и стопанския живот. Преминаването от социалистическо планово стопанство към свободни пазарни отношения се осъществява в годините посредством промяна на собствеността в различните й форми по пътя на раздържавяването, приватизацията и реституцията.
През 1992 г. е приет Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Същият регламентира три форми на раздържавяване на предприятия и обособени части от тях: касова приватизация (директно закупуване в брой), масова (с инвестиционни бонове) и работническо-мениджърска (покупка от колектива на съответната фирма). Със закона се дава реална възможност за участие на чуждестранни лица и навлизане на чужди инвестиции в процеса на преструктуриране на българското икономическо пространство. Този факт решително повлиява върху ускореното развитие и повишаване ефективността на националната икономика. |
| |
| Прочети още ... |
| |
|
