Първата им пивоварна работилница се намира в квартал „Алтъ тепе" и по нищо не се отличава от която и да е домашна работилница за пиво в родината им. Варилният процес провеждат в малки, обикновени, 10 литрови казанчета. В малка жилищна сграда и в обикновена изба, пълна с дървени каци и бъчви, те произвеждат дневно по стотина литра пиво. Помагат им няколко работници. Скоро работната площадка се оказва тясна и неподходяща. Възниква необходимост дейността да се премести на ново място. Предвидливият фабрикант Боманти лесно разбира на какъв човек може да заложи и със своя капитал подава ръка на Франк Сулцер. Разговорът между тях е продължителен и сериозен. Той обхваща въпросите около избора на място за бъдещата фабрика, за вноса на машини, за митническите режими и облекченията, които произтичат от благоразположението на първите български власти към чужденците. Съдружниците заедно обикалят околностите на града, за да намерят подходящо място за строеж. Спират се на един пущинак - тревисто, мочурливо и каменисто място, с постоянно бликаща студена, подпочвена вода. За това място се говори, че е осмото изчезнало тепе на Пловдив. Преди това са го наричали „Петрица". От това място са отломявали камъни, затова му остава името „Каменица тепе". Зеленото тревисто мочурище, набраздено от скални издатини, се харесва много на Фрик - човекът, който разбирал от пивоварно изкуство. Решава се бъдещата пивоварна да се построи тук. Набързо се намират балканджии - каменари и строители, които издълбават основите на избените помещения за отлежаване на пивото, и фабриката е построена много бързо. По онова време тя е една от най-модерните сгради в града и съперничи с часовниковата кула на „Сахат тепе" и богаташките къщи по „Небет тепе". Дълбоки кладенци са издълбани, широки железни тръби са забити и чрез механичните помпи започва да тече леденостудена вода. С тази вода започва приготвянето на пенливото пловдивско пиво. Пивоварната фабрика се построява в периода 1879 - 1881 г.
В архивни материали, изгорели при пожара в общината, е отбелязано, че пускът на пивоварната фабрика е през 1882 г.
Във Велико Търново и околностите му развитието на лозарството дава възможност да се развива и друга промишленост и най-вече спиртоварството. Истинска спиртна фабрика притежава Ст. Карагьозов. В производството му помага Ангел Гарчиков. Особено предприемчив, той започва да произвежда пиво по доста примитивен начин. За помещение използва една от сградите срещу Карагьозовата фабрика. В спомените на съвременници на първото производство на пиво е отбелязано, че „макар младите ефендита да консумират пиво, това не е достатъчно, за да се възнагради трудът му" и той скоро прекратява производството на пиво. По-късно пивопроизводството се усвоява от други хора.
Въпреки че през 70-те години на XIX век в града има три пивоварни фабрики, произведеното пиво е скъпо за гражданите, и само най-богатите можели да си позволят лукса да пият пиво през горещите летни дни. Първите истински пивоварни фабрики са построени непосредствено след Освобождението, и то от чужденци пивовари. Първоначално те са малки и примитивни, но постепенно поставят началото в развитието на пивоварната промишленост в България.

Източник: История и развитие на пивоварната промишленост в България, ст.н.с.инж. Величко Петров, ст.н.с.I ст. инж. Йордан Платиканов, проф.к.т.н. Стамат Манчев, Съюз на пивоварите в България - 1994 г.