 Краят на цветущото развитие на пивоварството в древността е настъпил тогава, когато и египтяните, и вавилонците са попаднали под влиянието на гърците и римляните. Новите традиции на тези два народа и многобройните им войни са унищожили пивоварството.
Въпреки че пивоварството у шумерите, вавилонците и египтяните е примитивно, неговите принципни положения са залегнали в основата на следващото му развитие. От изкуство и поминък на старите народи пивоварството се е наложило впоследствие като една от най-важните промишлености във всички културни страни.
Приготвянето на пиво е известно на древните гърци и римляни, но те са консумирали повече вино, по-малко пиво и още по-малко медовина. Гърците са наричали пивото „цитхос", а римляните - „церевизиа". Пивото е било известно и на други народи в Европа. В Испания, която е била предимно винарска страна, намерените документи от V век говорят, че приготвянето на пиво от галите е преминало у испанците, а оттам - във Франция, Англия и Ирландия. Приготвянето на пиво е имало особено важно значение за източноевропейските народи, които са били в подчинение или в близост до гърците и римляните. Така например приготвянето на пиво е било силно развито у траките, панонците, хуните и други. Чрез преселването на различни народи приготвянето на пивото се е пренесло от една страна в друга с течение на столетия. В никоя друга страна, както в Германия, приготвянето на пиво и търговията с него не са се развили с такава популярност и традиция. Оттам идват разнообразните предания за хилядолетните пивоварни обичаи.
Приготвянето на пиво у старите германци до времето на Карл Велики (VIII век) е поминък на жената-домакиня и домашно изкуство. С течение на времето много от домакинствата са се специализирали и тези от тях, които са приготвяли действително хубаво пиво са започнали да се наричат „домашни пивоварници". Всяко известно с хубаво пиво домакинство, т.е. всяка една „домашна пивоварница" е имала и своя кръчма, където се е продавало пивото. При по-нататъшното развитие на пивоварството домашните пивоварници са се превърнали в търговски пивоварни, собственост на отделни богати граждани.
През IX в. духовенството започнало все повече да се налага в управлението. Виждайки възможността да се печели повече чрез произвеждане на пиво, отделните манастири и католически ордени постепенно иззели неговото производство и създали т.нар. „манастирски пивоварни". Само в Германия те достигнали до около хиляда. Подобно е било и положението в Англия, Франция и други страни. Най-старата манастирска пивоварна, запазена и до днес е Свети Вайенстефан - в гр. Фрайзинг. Тя е построена през 1040 г. Така в периода IХ-ХI век пивоварството е станало поминък и търговия в ръцете на манастирите и духовенството. След това се създават „дворцовите пивоварни", а по-късно и „гражданските пивоварни".
Още в началото на средновековието пивоварите, които са се занимавали с приготвяне и търговия на пиво, са били организирани в пивоварно съсловие. То се е ползвало с голямо уважение и е имало за свой патрон баснословния фламандски крал Гамбринус, който столетия наред се е считал според най-фантастични предания за легендарния откривател и цар на пивото.През средновековието специалистите пивовари в Германия са се наричали „браумайстери". Това класическо наименование е запазено по пивоварна традиция и до днес. Браумайстерите са били задължени да ходят облечени в специално облекло, за да могат полицейските и финансовите органи на града да ги следят да не избягат в някои други градове, където да предадат тайната рецептура за произвеждането на специалния вид пиво на дадения град. Браумайстерите са били много уважавани хора. Тяхното изкуство се е ценяло много високо и се е заплащало извънредно скъпо. А тогава пивоварството е било действително голямо изкуство. Достатъчно е само да си представим, че още тогава браумайстерите са се занимавали в своята професия например с действието на ензимите, без да са имали понятие за тях. Тогава термометърът и захаромерът още не са били открити, затова температурата се е измервала чрез потапяне на пръста на ръката в течността. |
